Становище по
новата Програма
за опазване на
околната среда
на Пловдив

Внимателно анализирахме целия документ и структурирахме нашето становище под формата на забележки по отделните глави в него. 

Представям пълния текст:

1. Климат

Необходим е по-голям фокус върху ефектите от климатичните промени в гр. Пловдив:
– Условия за усилване на ефекта на градския топлинен остров.
– Повишаване на рисковете за човешкото здраве.
– Намаляване на средното годишно количество на валежите със силен негативен ефект върху растителността през втората половина от вегетационния сезон.
– Повишен риск от наводнения. (стр. 30)

2. Въздух

2.1. В Програмата липсват данни от средногодишните концентрации на ФПЧ, азотен диоксид и останалите замърсители за 2022 г. и 2023 г. (стр. 49 и сл.).

2.2. Липсват препоръки за поставяне на допълнителни пунктове за мониторинг, които да отчетат реалните стойност на замърсители в районите „Западен“, „Северен“, „Южен“ и „Централен“, в които са намират огромна част от домакинствата, ползващи отоплителни тела на твърдо гориво и основните транспортни артерии.

Общината и гражданите не разполагат с адекватни данни за замърсяването на въздиха за 2/3 от територията на града.

3. Води

3.1. В програмата не са включени данни от проекта на ПУРБ – ИБР 2022 – 2027 г., което означава, че се ползва остаряла информация за състоянието на подземните води и повърхностните водни тела (от 2021 г.).

По отношение на възможните рискове от наводнения, също не са ползвани финалните данни в Плана за управление на риска от наводнения (ПУРН), публикуван още през м. декември 2023 г. (стр. 62 – 64 и стр. 73 – 75)

3.2. Според данни от ПУРН, цитирани в програмата, от 2016 г. насам Община Пловдив не е предприела мерки за изпълнение на мерките за реконструкция и поддръжка на подпорните стени и диги по двата бряга на р. Марица, общо 14.7 км.

Според програмата и данни от ПУРН, не е изградена нова земнонасипна дига с около 3.5. км дължина в комбинация с биологично укрепване по десния бряг на р. Марица от вливането на десен приток след с. Оризари до вливане на р. Дермендере, както и нова дига с дължина от 2.5 км по левия бряг на р. Марица нагоре по течението от съществуваща масивна подпорна стена.

Според ПУРН общината следва да надгради диги и да възстанови подпорни стени, в комбинация с биологично укрепване на още около 4.3 км участъци. Общата стойност на всички мерки за превенция от наводнения към м. юли 2023 г. възлиза на над 24 млн. лв. (стр. 74 – 78)

3.3. Ползвани са остарели данни за авариите във водоснабдителната мрежа и канализационната мрежа – от 2019 г. (стр. 81, 84)

4. Зелена система

4.1. В доклада са посочени различни данни – между 10,79 кв.м и 12.48 кв.м./жител, като озеленени площи за широко обществено ползване. В това число не се включват гробищата, нефункциониращите зоологическа градина и ботаническа градина.

Тези констатации не отговарят на изискванията на Глава седма от Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствени зони – за много големи градове като Пловдив изискванията се определят с ОУП, но следва да са поне 20 кв.м./жител. (стр. 131 – 132)

В „Източен“, „Южен“ и Северен“ озеленените площи за широко обществено ползване са между 1.13 кв.м./жител и 6,38 кв.м./жител, абсолютно недостатъчно за отдих, спорт и прекарване на време на открито, особено през летните месеци.

4.2. 25 % от уличното озеленяване се нуждае от реконструкция и допълване на озеленяването, а по 26 % от улиците липсва озеленяване. (стр. 136)
Голяма част от уличното озеленяване е в лошо фитосанитарно състояние (стр. 306), но дърветата не се подменят след тяхното отсичане

В програмата липсват данни за извършено озеленяване през 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

4.3. Въпреки горните констатации, в програмата липсват препоръки за изграждане на нови паркове върху държавни и/или общински площи, които са критично необходими в районите „Източен“, Южен“ и „Северен“.

4.4. Липса на поливни системи за множество от зелените площи в Пловдив, като в същото време за тази мярка през 2022 г. от планирани 45 000 лв. са усвоени 0 лв. (стр. 140, стр. 284)

5. Отпадъци

5.1. В програмата липсват данни за разделно събрани и смесени битови отпадъци за 2021 г., 2022 г. и 2023 г., което прави невъзможно изготвяне на анализ на актуалните тенденции.

За 2020 г. са събрани разделно 1 338 тона отпадъци от опаковки, като в същото време се събрани 137 679 тона смесени битови отпадъци, т.е. 102 пъти повече, което демонстрира изключително неефективната, скъпа и замърсяваща система за управление на отпадъците.

5.2. Според чл. 31, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, най-късно до 1 януари 2020 г.:

„Системите за разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци осигуряват като минимум изпълнението на следните цели:
(…) подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници на не по-малко от 50 % от общото тегло на тези отпадъци“ (стр. 147 – 149)

5.3. Не е ясно как ИАОС определя, че 65 % от обема на отпадъците са подготвени за повторна употреба и рециклиране, предвид ниското качество на отпадъка в смесените контейнери.

6. Шумово замърсяване

6.1. 45 % от населението на Пловдив е изложено на нива на общ шум над граничните стойности на денонощното еквивалентно ниво на шума, а 85 % – над граничните нощни стойности (стр. 164)

Три от петте пет терминали, собственост на Община Пловдив, част от системата за мониторинг на шум на гр. Пловдив, не измерват шумови нива от м. август 2023 г. (Noise Web Access, type SPS1 (webnoise.eu). Системата показва грешка в терминалите.

6.2. В голяма част от града все още не са подменени съдовете за събиране на отпадъци – от метални на PVC контейнери.

В 34/36 пункта от 45 пункта от системата за мониторинг на шума през 2020 г. и 2021 г. са констатирани стойности над граничните, вкл. във всички пунктове, разположени на основни булеварди. Шумовото замърсяване се влошава. (стр. 167 – 170)

7. Контрол

7.1. В Пловдивския общински инспекторат са назначени 15 служителя, които отговарят единствено за спазване на наредбите за опазване на околната среда. Те са изготвили крайно нисък брой актове за установяване на административни нарушения (стр. 211, 219):
– 2019 г.: 24 бр.
– 2020 г.: 30 бр.
– 2021 г.: 23 бр.
– 2022 г.: 56 бр.

8. Финансови показатели

8.1. За периода 2019 – 2022 г. за озеленяване, управление на отпадъци и чистота се изразходват 99.5 % от всички разходи по опазване на околната среда, т.е. се изразходват минимални и крайно недостатъчни суми за чистота на въздуха и опазване на биоразнообразието – около 270 хил. лв. от над 56 млн. лв. (стр. 281)

8.2. Постъпленията от глоби и санкции за нарушения на изискванията по опазване на околната среда са пренебрежимо ниски – между 7000 и 14 000 лв./год. за периода 2020 – 2022 г. (стр. 287)

8.3. В доклада има несъответствия по отношение на посочените данни като разходите за управление на отпадъци, напр. за 2022 г. варират между 12,2 млн. (стр. 281) и 39.5 млн. (стр. 290)

8.4. Разходите за управление на отпадъците имат най-висок дял в общите разходи за опазване на околната среда в Пловдив, като този дял непрекъснато нараства (стр. 293). Тези разходи надвишават средното за страната и възлизат на почти 100 лв./жител (стр. 316)

9. SWAT анализ

9.1. Като силна страна по отношение на преодоляването на последиците от климатичните промени е посочено изпълнението на проекта Buladaptecos, който не е одобрен от ЕК и данни за това са налични още в началото на 2023 г. (стр. 296)

9.2. Не се изпълняват мерките, свързани с намаляване на шума – напр. изграждане на шумозащитни съоръжения и изготвяне на проекти за акустично натоварване на сгради, подлежащи на усилена шумова защита, поради липса на отделено финансиране, (стр. 308)

10. План за действие

10.1. Липсва конкретно остойностяване на голяма част от предложените мерки

10.2. Липсва анализ дали общината разполага с възможност за изпълнение на предвидените мерки, предвид взетите кредити по време на мандати на предходни кметове и наблюдаваните тенденции при събраните приходите и направените разходи.

Само остойностените разходи в плана, които са вероятно не повече от 50 % от общата сума, възлизат на между 120 и 140 млн. лв. за следващите 10 години.

10.3. Има редица мерки със срок на реализация края на 2023 г., като програмата се приема през м. юни 2024 г.