становище за незаконосъобразност
на смяната на предназначението
на терена на Парка

С одобреното с цитираното решение на ОбС изменение на ОУП на град Пловдив е променено предназначението на имоти от зона Зоз (зона за градски паркове и градини) в зона Зса (зона за спорт и атракции) в следните граници:

– На север – съществуващ път ИД №510.9531, дига на р. Марица, гребен канал;
– На юг – гребен канал, съществуваща алея, ул.“Перущица“, ул.“Свобода“, ул.“Ясна поляна“
– На изток – бул. “Копривщица“
– На запад – гребен канал

Преди одобряването на това изменение, тези имоти са имали предназначението „зона за градски паркове и градини“, тъй като са попадали в устройствена зона Зоз.

С оглед на това, с приемането на това решение е нарушена императивната разпоредба на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ, според който „Не може да се променя предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии,  реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове“.

Тази хипотеза е налице поне по отношение на частта от одобреното изменение на ОУП, което засяга територията на ПИ с идентификатори 56784.510.557, 56784.510.558 и 56784.510.9535. Същите попадат в територия с реализирано озеленяване, с осъществени паркоустройствени мероприятия – озеленяване, алейна инфраструктура, водни площи (нефункциониращи в момента), с оглед на което по отношение на тези имоти категорично е налице хипотезата, предвидена в нормата на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ – наличие на реализирани озеленени площи, които са обективна и императивна пречка за промяна на предназначението на имота за други цели, освен за озеленяване.

Предвид на това, изменението на ОУП в тази му част категорично и безусловно противоречи на императивната норма на чл. 62а, ал. 1 от ЗУТ, което го прави нищожно дори само на това основание. Това е видно на място не само от реализираните паркоустройствени елементи, но и от официалната документация на Община Пловдив за участие в открита процедура за изготвяне на комплексен проект за дублиращ гребен канал, взето с решение на Общински съвет – Протокол №5/15.03.2012, а именно „Карта на подземния кадастър със съществуващите паркови елементи (алеи, езера, площадки за отдих, поливни водопроводи).

Дори и да се приеме, че в частта, в която с процесното решение е изменен ОУП на град Пловдив, не са налице реализирани, а само предвидени за реализация озеленени площи, то се явява нарушена разпоредбата на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ, според която „Не може да се променя предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени в общите или в подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, освен на части от тях за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Това е така, тъй като във втората разглеждана хипотеза промяната, разпоредена с оспореното решение на ОбС Пловдив, засяга част от предвидена за реализиране озеленена площ, при това без да се касае за изграждане на елементи на техническата инфраструктура или на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Това означава, че пред ОбС Пловдив не е била налице нито една от хипотезите, при които е била допустима промяната на предназначението на озеленените площи, респ. – били са налице и двете императивни ограничения за такава промяна, въведени с нормата и на ал. 1 от чл. 62а от ЗУТ, и с нормата на ал. 2 от същия законов текст.

Тази императивна забрана се прилага при процедури по изменение както на ПУП, така и на ОУП, тъй като нормата систематично се намира в общите правила на ЗУТ, а не само в раздел, регламентиращ един от двата вида устройствени планове; препраща към предвижданията на „устройствените планове“, които сами по себе си биват и двата вида – и ПУП, и ОУП; и забранява промяна на предназначението на съществуващи озеленени площи, респ. – на нереализирани такива в хипотезата на ал. 2, което принципно е възможно да се извърши както с ПУП, така и с ОУП.

Тази императивна забрана нито е съобразена при приемането на посоченото решение на ОбС, нито дори е обсъждана, нито дори е посочена като правно основание за издаване на решението, въпреки че е следвало да бъде посочена както в мотивната част на решението, така и в описанието на правните норми, на които се е позовал общински съвет за приемането му.

Съществува висока степен на вероятност непосочването на разпоредбата на чл. 62а от ЗУТ като правно основание за приемане на решението, както и липсата на мотиви, свързани с приложението на тази норма в процесния казус, да се дължи именно на намерението на Общински съвет Пловдив да не се съобрази с иначе приложимата в този случай нормативна регламентация, разпоредена с тази императивна правна норма. Така или иначе, посочена или непосочена като правно основание, коментирана или некоментирана в мотивите на решението, нормата на чл. 62а от ЗУТ е приложима при неговото приемане, а съдържанието на решението и разпоредените с него правни последици, следва да бъдат съобразени с текста на тази норма.

Не се налага ползването на специални знания, с помощта на които да се установи, че нормата на чл. 62а от ЗУТ е нарушена. От съдържанието на ОУП, действал преди изменението, разпоредено с коментираното по-горе Решение на ОБС, безспорно се установява, че имотите в обхвата на изменението, одобрено с това Решение, попадат в зона Зоз (зона за градски паркове и градини), която ги определя като „озеленени площи“ по смисъла на чл. 62а от ЗУТ.

Безспорно пък от съдържанието на одобреното изменение се установява, че същите тези имоти са предназначени за обществени паркове и градини, което категорично е налагало съобразяване на одобреното изменение с разпоредбата на чл. 62а от ЗУТ.

Като не е съобразил решението си с императивната забрана на чл. 62а от ЗУТ, общински съвет е постановил нищожен акт, тъй като същият пряко противоречи на забрана, въведена с императивна правна норма, което съставлява порок, който не може да бъде последващо отстранен с никакъв акт, действие или бездействие на същия орган, освен с такъв, с който решението за изменение на ОУП да бъде отменено. Порокът е дотолкова съществен, че обосновава единствено извод за нищожност на акта, която следва изрично да бъде прогласена, за да не дава основание за позоваване на правните последици на този акт от трети лица, органи и институции, тъй като това би било недопустимо позоваване на нищожен по съществото си акт.

На следващо място, актът е нищожен на отделно основание и поради приемането му в нарушение с разпоредбата на чл. 62а, ал. 3, т. 2 от ЗУТ.

След като процесното изменение на ОУП на град Пловдив засяга промяна в предназначението на озеленени площи, дори и то да е било допустимо в хипотезата на чл. 62а, ал. 2 от ЗУТ /при условията на предвидена, но нереализирана озеленена площ/, то за приемането на валидно решение на общински съвет Пловдив е било необходимо да гласуват „за“ 34 броя общински съветници, а не 33, с колкото гласа е прието това решение. Това е така, тъй като цитираната норма предвижда, че промяната на предназначението на територии и поземлени имоти по ал. 2 /при условията на предвидена, но нереализирана озеленена площ/ се разрешава след обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 127, ал. 1, като в случаите, когато това се прави по отношение на имоти, които не са държавна собственост, промяната се извършва от общинския съвет с решение, прието с мнозинство две трети от общия брой на съветниците. Общият брой на общинските съветници на община Пловдив е 51, при което две трети от тях са 34, а не 33 броя общински съветници.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗМСМА, Общинският съвет е компетентен да приема решения за изменения на части от устройствени планове за територията на общината при условията и по реда на ЗУТ. ЗМСМА не съдържа правна норма, която да регламентира мнозинството, с което следва да се вземат тези решения. Изричното препращане обаче към реда, определен в ЗУТ, недвусмислено сочи, че отношението между разпоредбите на ЗМСМА и ЗУТ в конкретния случай са отношения на общ към специален закон. В случая, специалният закон е ЗУТ и той изрично изисква квалифицирано мнозинство от всички общински съветници – съгласно чл. 62а, ал. 3, т. 2 от ЗУТ, Общинският съвет е компетентен да вземе решение с мнозинство две трети от общия брой на съветниците за промяна на предназначението на територии и поземлени имоти, които не са държавна собственост, предвидени в устройствените планове в урбанизираните територии за озеленени площи, след положително становище от обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 121, ал. 1 от ЗУТ.

Ето защо, за да формира валидно волеизявление за промяна на предназначението дори само на този ПИ, включен в обхвата на одобреното изменение на ОУП, колективният административен орган, в каквото качество действа Общински съвет Пловдив в конкретния случай, „ЗА“ решението трябва да гласуват не по-малко от две трети от общия брой на съветниците. Това нарушение на административно-производствените правила е толкова съществено, че не може да бъде последващо отстранено, освен чрез прегласуване на решението, и сочи на липса на административен акт.

Неспазването на законово определено квалифицирано мнозинство за приемане на решение от общински съвет, в качеството му на колективен орган на местното самоуправление, представлява форма на нищожност на приетото от този орган решение, поради липсата на компетентност на същия за неговото приемане. Общинският съвет е компетентен да приеме решение в хипотезата на чл. 62а от ЗУТ само ако е формирал съгласие за приемането му от поне толкова общински съветници, колкото формират минималния брой членове, образуващи изискуемото от закона квалифицирано мнозинство.

Непостигането на това квалифицирано мнозинство прави произнасянето на колективния орган недействително, тъй като в числен състав под минимално изискуемия от закона, колективният орган не може да формира и изрази валидна воля по въпроси от своята компетентност, по които законодателят е указал необходимост от квалифицирано мнозинство. Произнасянето на колективен орган в числен състав, който е под минимално изискуемия от Закона, представлява произнасяне от некомпетентен орган, което е изрично въздигната от Закона и от съдебната практика форма на нищожност на произнасянето от страна на административния орган, поради липсата на компетентност.

Цитираната разпоредба на чл. 62а от ЗУТ не е спазена и в друга нейна част, а именно – относно изискването промяната на предназначението на имотите в различно спрямо предвижданията на досега действащия ОУП, да е направено въз основа на положително становище от обществено обсъждане, проведено по реда на чл. 121, ал. 1 от ЗУТ. В преписката по приемане на решението на ОбС Пловдив не се съдържа такова положително становище, напротив, в протоколите от обществените обсъждания са коментирани отрицателни становища от обществено обсъждане. липсата на положителни становища от обществено обсъждане е обективна императивна пречка за одобряване изменението на ОУП, според което за съответен имот се предвижда промяна в предназначението, което прави оспореното Решение на ОбС Пловдив незаконосъобразно и на това самостоятелно основание.

При одобряване на проекта на ОУП, засягащ и изменението в предназначението на посочения по-горе ПИ 56784.510.558 спрямо досегашните предвиждания на ОУП, не е спазено и изискването на чл. 62а, ал. 5 от ЗУТ. Същата предвижда възможността предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени В ОБЩИТЕ или подробните устройствени планове на урбанизираните територии за озеленени площи, които не са реализирани, да се променя с нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно образувание, ако със схемите или план-схемите на зелената система се доказва, че са спазени нормативите за озеленени площи.

В настоящия случай нито сме изправени пред хипотезата на одобряване на нов общ или подробен устройствен план на цялото населено място или селищно образувание, нито пък при процедираното изменение са спазени нормативите за озеленени площи, нито пък дори такава преценка е правена за целите на процесната разработка.

Никъде в решението на ОбС Пловдив не се коментира и не е взето предвид приложението на разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 20, т. 3 и чл. 21, ал. 4, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Това обаче е било задължително, тъй като с това решение е одобрен проект за изменение на ОУП, с който се предвижда и промяна в предназначението на поземлени имоти /в частност и ПИ 56784.510.558/, които получават предназначение, различно от това, предвидено съгласно действащия ОУП за обществени зелени площи. Промяната на предназначението на имоти, предвидени в ОУП за обществени зелени площи задължително изисква доказване спазването на нормативите за озеленени площи, които следва да бъдат доказани както за частта от плана, предмет на конкретната разработка, така и за територията на целия град Пловдив, тъй като се засягат предвиждания на ОУП, съдържащ параметри за озеленени площи на територията на целия град. При одобряване на коментираното изменение на ОУП не е съобразен нормативът за зелени площи за град Пловдив, който предвижда запазването на 20 кв.м. зелена площ на обитател.

Предвид на това, с настоящото искане се обръщаме към Вас, за да разпоредите на компетентната прокуратура, на основание чл. 147, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 3 и чл. 127, ал. 12 и 13 от ЗУТ, да депозира протест против Решение № 65, взето с протокол № 6 от 16.03.2015г., с което е одобрено изменение на ОУП на град Пловдив, за обявяване на неговата нищожност.

За целите на изготвянето и защитата на протеста, Ви молим да съобразите посочените по-горе нарушения на нормативната уредба при приемането на Решението за изменение на ОУП на град Пловдив, които засягат императивни правни норми от публичен порядък, насочени към запазване на висши ценности от обществена значимост –реализирани и/или предвидени зелени площи за широко обществено предназначение, които в нарушение на императивните разпоредби на чл. 62а от ЗУТ се преотреждат за друг вид дейности, несъвместими с предназначението им „за озеленени площи“, и които се явяват приети в нарушение на изискванията за компетентност на органа, който ги е одобрил.