Продължете към съдържанието

Ключов проект
на стойност
20 милиона
поражда въпроси

От Добромира Костова и Николай Гюров

Във видеото долу с колегата Николай Гюров говорим за един наш анализ, който направихме след публикуването на обществена поръчка на стойност близо 20 милиона лева с ДДС за изработка на географска информационна система (ГИС) на Пловдив.

27 януари 2025

Предисторията

На събитието на „Капитал“ за местния бизнес и управление на Пловдив и Пазарджик през декември, заместник-кметът по Образование и управление на проекти спомена по време на своето участие в един от панелите, че се е отказал да използва вече изработеното през 2022 г. задание за изработка на ГИС и е поръчал изготвянето на ново задание.

Този факт провокира нашето любопитство, защото с колегите предния мандат участвахме в едно от интервютата, които се проведоха по време на изготвянето на заданието от 2022 г. и бяхме останала с впечатлението, че проучванията са задълбочени и че в крайна сметка Община Пловдив ще получи едно добро задание.

Какво е провокирало поръчката на ново задание и какви са разликите между двете задания беше въпрос който ни развълнува през декември 2024 г.

С колегите съветници от ППДБ внесохме искане по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да получим от Община Пловдив първото задание от 2022 г., което не е публично достъпно.

След като получихме старото задание, ние предприехме дълъг процес по сравняване на новото и старото задание. За резултатите от нашия анализ говорим във видеото горе. А по-долу пишем обобщено:

Предисторията на старото задание

В началото на 2022 г. в Община Пловдив се подписва договор за създаване на задание за изграждане на ГИС-система в града. В процеса са проведени над 20 координационни срещи с представители на администрацията, заместник-кметове, общински съветници от различни партии и представители на комунални дружества, които биха могли да бъдат потенциални партньори и потребители на системата. Анализирани са текущото състояние на общинските данни и начинът на работа на администрацията, като е изготвено предложение за система, която отговаря на реалните условия и нужди. Договорът е на стойност 25 200 лв. С ДДС. През май 2022 г. заданието е официално предадено.

В интервю за „Капитал“, заместник-кметът по дигитализация заявява: „Имаше старо задание, което не отговаряше на изискванията на Министерството на електронното управление, беше написано по-скоро като разказ. Поръчахме ново задание.“ Той добавя: „Старото задание не ми хареса. Това е управленско решение, което съм взел аз.“

Няма информация кой е подготвил „новото“ задание, но знаем, че са изхарчени 50 000 лв без ДДС за него.

Сравнение между заданията

При разглеждане на Задание 2 (публикувано като част от обществената поръчка на стойност 16 666 666,67 лв. без ДДС, ок. 20 милиона с ДДС), става ясно, че то почти изцяло се базира на заданието от 2022 г.

Според метаданните авторът на документа е дама, която е юрисконсулт в Община Пловдив. Не е уточнено дали тя е изготвила новото задание или е извършила само финални редакции.

Основните разлики между двете задания са по-скоро козметични. Освен промяната на заглавието на поръчката, са актуализирани някои дефиниции, добавени са пояснителни бележки и повече информация за структурата на Възложителя и ролите на дирекциите. Въпреки това, структурата на документа остава непроменена, и изискванията на Министерството на електронното управление са спазени и в двата случая.

Има обаче странни промени, например референцията към по-нова директива за отворени данни (2019/1024) е заменена с по-стара (2013/37), което поставя въпроси относно подхода при подготовката на текста. Също така е добавена точка за интеграция с Единната информационна точка, която вече фигурира в оригиналното задание.

Въпреки че заместник-кметът заявява, че първото задание е остаряло, в новия документ няма посочени нови нужди в сравнение с 2022 г. Структурата и етапите на разработката също са запазени.

Риск в поръчката

Разликите в съдържанието на заданията се проявяват основно в раздел 8, който описва функционалностите на системата.

Една от основните промени е премахването на възможността за подаване на сигнали по геореферирани локации – функция, която в първоначалното задание е ключова за прозрачността и бързата реакция.

Друго спорно изискване е разработката на прототип още с техническото предложение. В новото задание прототипът изисква демонстрационна версия на настолен ГИС клиент, придружена с описание за проверка от комисията. Това смесва функциите на ГИС платформата и ГИС клиента, което създава объркване и рискове за изпълнението на проекта.

В допълнение, текстът за анализ на текущото състояние и структурата на община Пловдив е идентичен с този от 2022 г., което предполага, че нов анализ не е извършван.

Заключение

Новото задание е почти идентично със заданието от 2022 г., с минимални и предимно козметични промени. Това поставя въпроса защо е било необходимо да се изготвя „ново“ задание, както и какво има предвид заместник-кметът с твърденията си за значителни разлики.

Освен че новото задание има ограничена добавена стойност, промените в съдържанието будят притеснения – например, отпадането на ключови функционалности и добавянето на объркващи изисквания към ГИС клиентите. Методиката за оценяване и подбор на изпълнители също повдига въпроси, особено с ограниченията, които стесняват кръга на възможните кандидати. Тези аспекти заслужават внимание от страна на контролните органи.

С колегата Николай Гюров правим залагане, че се е явил само един кандидат и предстои да видим дали сме познали. А след разговори в бранша ни беше посочено и име на фирма, за която има съмнение, че е писано заданието. Името сме го дали на една медия преди известно време и предстои да видим дали ще бъде то.

Темата ГИС тепърва ще търпи развитие и ще имаме още и още какво да коментираме по нея.

Като начало наистина новото задание поражда много въпроси. Ще намерим ли отговорите или за пореден път и тази тема ще потъне някак си покрай толкова други проекти и толкова други похарчени милиони?

УПРАВЛЕНИЕ

Още от тази категория