Какво мисля по
становището на
НСОРБ по промените
в закона за въздуха

Ето и целият текст на моето становище: 

Принципна позиция в защита на правото на гражданите да обжалват програмите за качество на атмосферния въздух

Твърдо подкрепям въвеждането на законова разпоредба, която да гарантира правото на обжалване на програмите за качество на атмосферния въздух. В това отношение категорично не съм съгласна със становището на общините, които възразяват срещу изменението предвиждащо програмите за намаляване на замърсяването да подлежат на оспорване по реда на АПК.

За съжаление, българските съдилища често отказват достъп до правосъдие на граждани и неправителствени организации (НПО). Пример за това е решението на ВАС да отхвърли жалбата на шестима софиянци срещу програмата на Столична община за периода 2021–2026 г., с аргумента, че не са лично засегнати.

Правото на обжалване е закъсняла, но наложителна стъпка, особено на фона на стартиралата през 2020 г. наказателна процедура №2020/2106 на Европейската комисия срещу България. Странно е твърдението на НСОРБ, че не са имали достъп до информацията по наказателната процедура— публично достъпна е чрез елементарно интернет търсене.

Въпреки че програмите за качество на въздуха са основен инструмент за борба със замърсяването, в момента законът не предвижда ясно право на обжалване. Това е сериозно изоставане спрямо правото на ЕС, практиката на Съда на ЕС, решенията на Европейския съд по правата на човека и Орхуската конвенция, а също така е в противоречие с Конституцията ни, където чл. 120, ал. 2 предоставя на гражданите общо право за обжалване на административни актове.
Съдът на Европейския съюз ясно признава правото на гражданите и НПО да обжалват тези програми. България и Полша остават единствените държави в ЕС, които не гарантират това право — нещо, което задължително трябва да се промени.

Притеснението на общините, че съдебните дела ще забавят кандидатстването по европейски програми, е неоснователно. Докато текат съдебни производства, програмите остават в сила и няма пречка да се подават проектни предложения. Забавяне може да настъпи единствено ако делото бъде загубено, но тогава е ясно, че програмата е имала пороци и не е следвало да получи финансиране така или иначе.

Важно е да отбележим, че липсата на съдебен контрол води до слаби и неефективни програми. Вместо да постигнат нормите за чист въздух, общините циклят в изготвяне на нови програми без реален напредък. Като пример посочвам новата програма за качество на въздуха на Пловдив, която практически повтаря старата — затова гласувах „против“, когато мнозинството в Общински съвет Пловдив я прие. Ако гражданите имаха право да я обжалват, може би програмата щеше да е по-качествена. Правото на обжалване е силен стимул администрацията да работи по-съвестно и е незаменим механизъм за граждански контрол.

Части от становището на НСОРБ, с които се съгласявам

Едно от нещата, за които съм на едно мнение с общините, е възражението им срещу 6-месечния срок за приключване на делата по обжалване, за които става въпрос по-горе.

Предложението на МС за задължително приключване в 6 месеца е рисково и противоречи на принципите на административния процес. Няма доказателства, че кратките срокове повишават ефективността. Напротив — това би застрашило обективността на съдебните решения, равнопоставеността между страните (особено при по-слабо ресурсно осигурените граждани), както и работата на съдиите, върху които би тежала допълнителна административна санкция за просрочие.

Екологичните дела често изискват сложни експертизи, които не могат да се извършат в кратки срокове. Вместо да се въвеждат изкуствени времеви ограничения, трябва да се увеличи капацитетът на съдилищата, да се улесни достъпът до експертизи и да се развие електронното правосъдие.

Други елементи от становището на НСОРБ, които подкрепям:

– Да се регулират емисиите от малките отоплителни инсталации. Нужно е да се въведат допустими нива на замърсяване за домашни уреди до 50 kW с контролни механизми и санкции.

– Да се регулират емисиите от заведенията за бързо хранене. Трябва да се регламентират допустими нива на вредни емисии от скари, барбекюта и пицарии чрез въвеждане на изискване за филтри и пречиствателни системи.

– Да се регулира събирането на данни за битово отопление. Необходима е ежегодна отчетност от домакинствата и фирмите за използваните горива, вместо данни веднъж на десет години.

– Да има стандарти за еко-дизайн на отоплителни уреди. Трябва да се въведат национални стандарти за екологични отоплителни уреди в съответствие с Националната програма за чист въздух.

– Да се вземат национални решения и разпределение на отговорностите. Необходима е ясна регламентация на отговорностите между държавата и общините, като кметовете носят отговорност само за замърсители, които са в рамките на техните правомощия. Като тук от мен трябва да добавя, че е необходимо по-точно измерване от пунктовете за измерване, което ясно да показва, кое замърсяване е с източник под контрола на общините.

– По-добър мониторинг на трансгранично замърсяване. Създаване на национална система за контрол на замърсявания от други държави.

– Приспадане на външни замърсявания. Въвеждане на механизъм за приспадане на замърсители като ФПЧ, пренесени например от пустинята Сахара. Като тук трябва от мен да добавя, че това следва да се случи, само ако механизмите на мониторинг са достатъчно точни и могат да разграничат външно от вътрешно замърсяване, както е искането в горната точка.

– Разработване на система за мониторинг и контрол на замърсявания, които влияят на общините, но произхождат извън тяхната юрисдикция.

– Контрол на нискоемисионни зони. Нужно е да се изработи протокол за обмен на данни между институциите с цел автоматизиран контрол на автомобилите в нискоемисионни зони.

– Контрол върху използването на незаконни горива. Общините трябва да получат право да проверяват домакинствата и да налагат санкции за използване на незаконни горива.