Бюджет 2020:
тотална липса на визия
за бъдещето на града.

За съжаление не само ефективността, но и обема на средствата, които се осигуряват основно от еврофондове са много под потенциала. Заложените постъпления по програми са само за 51 млн лева, в сравнение със 100 млн лева за община Варна. Отделно като че ли администрацията гледа на тези безплатни пари все едно че единственото им предназначение е да бъдат усвоени, без оглед на ползите, които биха донесли за гражданите. Затова и много често те са даже вредни, освен за фирмите, близки до общината. Такива са например:

• Над 911 хил. лв. за допълнително (!) осветление в зала „Колодрума“, която в продължение на 10 г. е глътнала между 50 и 60 млн. лв. според различни сметки и пустее през голяма част от времето. Явно залата се е превърнала в любимото средство за разхищение на пари.
• Допълнителни 610 хил. лв. ще бъдат изхарчени за Зоологическата градина, която вече трета година е в полузавършен вид, а от началото на строителството бяха изсечени 30 дка дървета и изхарчени 4,6 млн. лв. Не искам да припомням кой беше подсъдим за този проект, нито как беше „наета“ фирмата строител.
• 1,16 млн. се предвиждат за нови проектни проучвания и отчуждаване на терени за Дублиращия гребен канал и социализацията на р. Марица. Да си спомним, че първоначалната идея на общината за вкарване на реката в тесен бетонен канал беше отменена от Министерството на околната среда и водите, тъй като заплашваше да доведе до наводнения в града при високи води. Концепцията за изсичане на горите до Гребния канал пък е предвидено да се извърши в защитени зони по Натура 2000 и вече беше отменена на две съдебни инстанции. Отново се предвиждат пари за незаконни проекти.

Многогодишни изследвания в десетки градове в Западна Европа и Северна Америка доказват, че разширението и строителството на нови булеварди не помага за намаляване на задръстванията, причинени от автомобилния трафик, а единствено способства още повече хора да предпочетат колите и така задълбочава проблема. Интелигентните и устойчиви решения за Пловдив включват разширяване и подобряване на мрежата на градския транспорт към летището и индустриалните зони, съчетано с електронно таксуване, което продължава да бъде е мираж.

Нужно е да бъде сзъдадено ново общинско предприятие, което да кандидатства по европейски програми за закупуване на електрически автобуси, както и да възстанови тролейбусния транспорт. Като има възможност за европейски пари, поне да отиват за нещо смислено, за решаване на проблемите, а не за създаване на нови.

Дори и да се абстрахираме от факта, че в администрацията липсват каквито и да е смели идеи за бъдещето на пловдивския транспорт, градоустройство и зелена градска среда, в Зелено движение установихме, че дори и наглед по-лесни за изпълнение инфраструктурни обекти са замразени за поредна година. Не е ясно защо в бюджета НЕ се предвижда (липсват) реализацията на проекти като:

• Реконструкция и адаптация на кино „Космос“: вместо това се предвиждат поредните 150 хил.лв. за изготвяне на проекти, докато през м. септември 2019 г. бе избран победител в архитектурния конкурс за бъдещето на емблематичната сграда.
• Нов 50-метров плувен басейн до басейн „Младост“: след безсмислената първа копка, направена през м. октомври 2019 г., става ясно, че поне до началото на следващата година строителството на спортния център се отлага.
• Ремонт на стадион „Пловдив“: десетилетната сага с най-големия стадион в града продължава, доколкото общината явно е решена да го остави да се разпада и „планът с 11 етапа“, шумно рекламиран от Иван Тотев, е бил поредната имитация на дейност пред гражданите.
• Реконструкция на бул. „Рогошко шосе“ : от средата на 2017 г. се дават обещания за ремонт на невралгичната пътна артерия, осеяна с кратери, които няма да се изпълнят и през 2020 г., защото се предвиждат единствено 75 000 лв. за проектни дейности.
• Ремонт на бул. „Иван Вазов“: историческата улица, която е частично заградена за поредна година и с тротоари и паваж в плачевно състояние, въобще не фигурира в проекта за капиталови разходи.
• Механизирани уреди за събиране на прах и листа по улици и паркове, както и нови автоматични измервателни станции за качество на въздуха: въпреки че Пловдив е между българските градове с най-замърсен въздух, едва две станции в целия град отчитат нивата на прахови частици, а публичните площи продължават да се метат на ръка от стотици работници, наети в ОП „Чистота“.
  Съществена част от предвидените средства в капиталовата програма (поне 2,107 млн. лв.). ще послужат за разплащане на вече осъществени ремонти в зоната, заключена между бул. „Мария Луиза“ , бул. „Шести септември“ и бул. „Източен“ и няма да доведат до ново подобрение в градската среда. 9,79 млн. пък са отделени за булевард „Северен“ и многоетажния паркинг в район „Западен“, които са практически завършени, но очевидно Община Пловдив не се е разплатила с изпълнителите през предходната година.
• Предвиждат се и харч на 1,054 млн. лв. за Тютюневия град, без никаква конкретика за какво точно.